Винаги когато заспим не в обичайното си свръхзвуково любовно настроение, се сещам за думите на Джанет Уинтърсън, че не можеш да обичаш човек, когото разбираш рядко и то случайно. Той нехае за писателския ми уклон. Нарича пишещите хора гилдия и упорито избягва всякакви разговори в това направление. Твърди, че съм луда и че не може да не си леко хахо, за да пишеш. Не съм негов тип, а мъжете, чийто тип не съм, са точно мой тип.
Разбирането, скъпи, ми се вижда пагубно за връзката. Разбираш ли, значи си спрял. Значи няма накъде да ровиш. И все пак не мога да спра да си блъскам главата какво толкова му пречи, че чарковете ми са наредени нетрадиционно. Да обичаш присмехулник- новото ми хоби.
Оставих го да спи. За първи път откакто се е прибрал ЗАВИНАГИ не се събуди преди мен. Стоя, гледам го и си повтарям: той ще лежи така в леглото ти в остатъка от твоя живот. Някои неща не изискват разбиране, просто приемаш. И ти е хубаво.
